В редовете по-долу Ви представяме личната история на Мая Донева за създаването на Социалната Чайна. Защото това не е обикновено кафене, а дом!
„Когато започнахме да доброволстваме в домовете за деца бях бременна с първото си дете и като всеки човек, който създава семейство започнах да се вглеждам в малките детайли около това как растат и живеят децата, които виждам ежедневно.
Децата в домовете тогава растяха самотно. Питах се колко пъти някой ги е прегръщал или дали някой пази снимки от рождените им дни- не досиета с инфомация, а усмихнати снимки с балони, торта и приятели? Дали някой ги учи на това как се меси хляб, как се правят бисквити, как се прави ябълково сладко или лютеница? Дали някой отделя време да им каже, че може да е трудно, но те ще успеят. Дали някой им прави чай от лайка с мед вечер, когато не могат да заспят?
Така правеше моята пра-баба Миче, когато бях тъжна и ми беше трудно- идваше с гореща чаша чай и усмивка и всичко беше наред. Всички тези неща правеше за мен моето семейство- правехме бисквити, беряхме ябълки и варяхме ябълково сладко и тази топлота, която ми остана у мен е нещото, което ми е помагало да преодолявам трудности като възрастен човек. Тази топлова и вътрешно чувство за уют, подкрепа и сигурност ми помага да раста и до днес.
Създавайки чайната си мечтаех да можем да дадем тези преживявания на децата без семейства- да има една баба Миче във всеки доброволец, а уютът на Чайната да се усеща щом влезеш от вратата- да мирише на чай, да ти стане топло и на ръцете, и на душата.“