Blog list

Понякога седмицата ни се вижда тоолкова дълга, задачите валят една след друга, а понеделник сякаш няма намерение да свършва.

Петък е адски далеч, а уикенда – просто мираж.

Ако има още един почивен ден, със сигурност никой няма да възрази. За жалост това е просто мечта, но пък нека се насладим на почивните дни.

Предлагаме Ви няколко идеи , с които да разнообразите уикенда си, по чайненски.

 

🧇Брънч в The Social Teahouse

По улицата се носи аромат на току що-приготвени гофрети и шоколад.

Меки отвътре и хрупкави отвън, топката сладолед се топи отгоре

Усещатет ли вкуса в устата си? Ами елате в Чайната, тогава !!!

Топла и уютна обстановка, богато брънч меню, свежи салати, неустоими сандвичи, за гофретите няма какво да коментираме.

Specialty coffee, чаената ни листа е безкрайна, а виното- ще ви оставим да се уверите сами.

 

 

🌊Пикник на плажа

Все още е Февруари, но пък това не пречи да си вземете вкусна храна и да се насладите на уикенда с любимите хора на плажа.

Нямате кошница за пикник? Няма проблем. Може да заемете нашата, а ние ще се погрижим да я напълим със свежа лимонада, студено вино и най-вкусния брънч. 

 

 

 

 

 

 

 

🏞Уикенд в планината

Планинските разходки винаги са добра идея!

Освен когато има буря, разбира се, но пък за това ще се погрижат синоптиците.

Извадете раниците от гардероба, вземете бутилка вино или термос с горещ чай, облечете се топло и се впуснете в приключение.

Оо и не забравяйте да си вземете чаши за напитките. А ако нямате, нашите цветни канчета са перфектни за целта- леки, издържливи и забавни.

 

 

 

#WEEKENDATHOME

След безкрайно дългата седмица, понякога имаме нужда от малко уединение. У дома, с любимите хора, или сами със себе си.

Любим филм или нов роман, дрес код #пижама.

Звучи като перфектен уикенд.

Ммм нещо липсва? Чаша чай, може би?

„Лавандулови ябълки“ или „Билков елексир“ – изборът е ваш. Чаша топъл чай ще направи събота и неделя  още по-уютни и релаксираща. 

А за онези, които са решили да излъскат къщата си до блясък- ще даде енергия.

А какво ще кажете за чаша вино с приятели? Или пък две? Все пак са почивни дни.

 

 

 

Уикенд с кауза

Ежедневието на всички е толкова забързано, че понякога не ни стига времето.

Но никога не е късно да направиш нещо добро!

Може да почистите градинката пред блока или плажа, излизайки на разходка. Бездомните кучета и котета също ще ви се зарадват, ако отделите малко време за ласки, а ако има и храна, вие ще сте техните герои. Или пък може да помогнете в някой приют?

 

 

 

 

Ии какъв по-добър завършек на weekend outfit ’a от нашите #нечорапи. Цветни, забавни, арт и остроумни. 

А ако някой попита( продават се и онлайн).

Не искате почивката да свършва? Запазете си частица от нея- чорапите си подхождат дори с вратовръзка.🤭

 

 

 

 

Вчера случихме първото събитие на КЪЩАТА. И със сигурност не очаквахме да има толкова голям интерес. И макар да продължи по-дълго отколкото планирахме, се радваме на дискусията, която се заформи.

Вярваме, че всеки присъстващ си взе частичка от това изживяване. Ние със сигурност го направихме!

Като например: Провери ZOOM’а поне 3 пъти, за да не се чудиш как да ‘замацаш’ положението, когато реши да се ъпдейтне по време на събитие !!!!😅

 

Сега към темата на събитието.

Всеки, който е решил, че иска да се занимава със социално предприемачество първо трябва да си зададе следните въпроси:

Гмурвайки се в океана на социалното предприемачество се подгответе да попаднете на подводни камъни, страшни акули и отровни корали. Но не се отказвайте!  Слънчевите плажове, с копринено мек пясък ви очакват!

 

Не забравяйте ! Екипът е най-ценното нещо!

Не е важно дали човекът до теб е юрист, психолог или счетоводител. Важно е да говорите един и същ език и споделяте обща идея!

А какво имахме ние  в началото?

Бъдещ журналист, студент по моден дизайн, рентгенов лаборант, преводач, графичен Дизайнер и една кауза.

Но въпреки това успяхме!

И бъдете сигурни, че дори в длъжностната ви характеристика да пише „Директор“ или „Мениджър“ със сигурност ще ви се наложи да вършите още 254 хиляди задачи! Или пък да направите 10 000 мартеници. Кой знае?

 

Трябва да знаете, защо сте тръгнали да спасявате Света. На кого искате да помогнете и как ще го направите. Какви решения и инструменти ще използвате за целта. Пригответе се да бъдете гъвкави! Помислете за бизнес модела и какви мерки бихте предприели по време на криза.

И още куп други въпроси, с които ще се сблъскате по пътя. Но нека това не ви отказва! 

Винаги може да се обърнете към нас, защото под покрива на КЪЩАТА освен събития и споделено работно пространство, ще отркиете правни и счетоводни консултации от вещи лица.

 

Предстоят нови, интересни и полезни обучения. Затова следете събитията на КЪЩАТА.

Хъба се реализира в партньорство с Български център за нестопанско право в подкрепа на активните организации и граждани във Варна.

Преди повече от 10 години започнахме от една кауза, днес тя е реалност, а Чайната се превърна в общност. Пример за  успешно развиващо социално предприятие с едничка цел – да помагаме да деца и младежи, израстнали без родителска грижа.И всичко това, благодарение на всеотдайността на организациите и хората, които не спират да ни подкрепят.

Всички ние, неправителствени организации и граждански активни личности се борим за различни каузи, но се обединяваме от една обща идея- да направи света по-добър.

Разбира се, това звучи твърде амбициозно, но малките стъпи са ключа към успеха.

 

В сърцето на Чайната, във Варна, реализираме проекта „Къщата на гражданските организации„, в партньорство с Български център за нестопанско право, за да подкрепим всички активни организации и граждани в областта!

Вярваме, че наша отговорност е да помогнем на всички активни организации и хора, както те са помагали на нас- с ресурси, със знания, с опит, съпричастност, взаимопомощ и още много.

Гражданските организации често нямат достатъчно ресурс да си позволят самостоятелен офис, още по-малко на централно и комуникативно място във Варна.

Много малко НПО могат да си позволят счетоводител или юрист на щатна позиция, който да е на линия при възникване на ежедневни казуси.

 

Критично при стартиране дейността на едно социално предприятие е:

• Изграждането на доверие в дарители, партньори, институции и общността като цяло
• Наличието на административен капацитет и организационна култура

Много често тези неща остават на заден план и организациите са в режим на вечно гасене на пожари и фондонабиране.

 

Затова искаме да споделим опита си с тях, научените горчиви уроци, да им покажем утъпканите пътеки, защото проблемите са за решаване и активирането на подкрепа от младите, търсещи хора, създаването на доверие у тях, че има организации, на които им пука и всеки ден работят за положителна социална промяна, е важно, ако общото решение, към което се стремим е здраво и обединено гражданско общество

 

Повече за услугите, които ще предлагаме и обученията, които ще се провеждат може да научите ТУК.

Хъба се реализира в партньорство с Български център за нестопанско право в подкрепа на активните организации и граждани във Варна.

В редовете по-долу Ви представяме личната история на Мая Донева за създаването на Социалната Чайна. Защото това не е обикновено кафене, а дом!

„Когато започнахме да доброволстваме в домовете за деца бях бременна с първото си дете и  като всеки човек, който създава семейство започнах да се вглеждам в малките детайли около това как растат и живеят децата, които виждам ежедневно.

Децата в домовете тогава растяха самотно. Питах се колко пъти някой ги е прегръщал или дали някой пази снимки от рождените им дни- не досиета с инфомация, а усмихнати снимки с балони, торта и приятели? Дали някой ги учи на това как се меси хляб, как се правят бисквити, как се прави ябълково сладко или лютеница? Дали някой отделя време да им каже, че може да е трудно, но те ще успеят. Дали някой им прави чай от лайка с мед вечер, когато не могат да заспят?

Така правеше моята пра-баба Миче, когато бях тъжна и ми беше трудно- идваше с гореща чаша чай и усмивка и всичко беше наред. Всички тези неща правеше за мен моето семейство- правехме бисквити, беряхме ябълки и варяхме ябълково сладко и тази топлота, която ми остана у мен е нещото, което ми е помагало да преодолявам трудности като възрастен човек. Тази топлова и вътрешно чувство за уют, подкрепа и сигурност ми помага да раста и до днес.

Създавайки чайната си мечтаех да можем да дадем тези преживявания на децата без семейства- да има една баба Миче във всеки доброволец, а уютът на Чайната да се усеща щом влезеш от вратата- да мирише на чай, да ти стане топло и на ръцете, и на душата.“

Често обичам да казвам, че за мен Чайната е най- добрата класна стая, в която съм била.
Това е така, защото за разлика от останалите членове на екипа, аз бях в крехка
гимназиална възраст, когато за пръв път прекрачих прага на дом за деца. Мислех си, че да
отделям по един час от уикенда си, за да прекарвам време с деца, лишени от родителски
грижи ще е изключително благородно и обогатяващо преживяване за мен. Мислех си, че
ще е голям смях да лепим макарони по рамки за снимки и да играем футбол. Всъщност не
съм се лъгала за нищо, освен времевата рамка – един час седмично някак прерастна в
последните десет години от живота ми.

Голямата ми страст в живота е / беше ( вече не съм сигурна) рисуването. Завършила съм
последователно “Професионална гимназия по текстил и моден дизайн” и Варненски
Свободен университет “Черноризец Храбър”, все с ясната идея, че ще покорявам световни
модни подиуми. Още в училище знаех, че искам да съм изключително активна, като
започнем от стоенето на първия чин и задването на 3345 въпроса в час и стигнем до
президентството на класа, Ученически съвет и дори представителството ми в Детски
парламент Варна. Добре, че съм била от тези досадни деца, защото именно по време на
една от сбирките на детския парламент се запознах с Мая. Тя влетя в стаята с цялата си
енергия и чар, разказа за младежкия проект, по който Сдружение ИДЕА работи в момента
(нещо с екология, зомбита и боди арт) и си замина, а аз бях омагьосана от идеята да имам
нещо общо с тази жена с мега якия смях и още по-яката работа. Малко по малко
започнах да ставам част от доброволческия екип на организацията. В началото плахо и
неуверено, но постепенно с все повече отговорности и принос. Проектите ни в началото
бяха фокусирани върху алтернативи за прекарване на свободното време за млади хора, до
голяма степен учене чрез преживяване, още по- голяма степен – забавление. Колкото
повече пораствахме и като организационен капацитет и като възраст, обаче, толкова по –
социално осъзнати ставахме. Направи ни впечатление, ча на всички дни на прегръдката,
всички флашмобове и всички рисувания на открито, всъщност винаги има един и същи
контингент от участници – ученици, предимно от елитните гимназии във Варна и почти
никога представители на малцинствени групи или на младежи в риск. Така се роди идеята
да пренесем част от дейностите си в домовете за деца. По него време само се говореше за
процеса по деинституционализация, но разговора не беше придобил физическа форма,
поне не в нашия град.

Първият дом, в който аз отидох да доброволствам беше Оздравително училище “Д-р
Никола Димитров “. Имах конкретни очаквания, предимно базирани на всички филми,
които бях гледала до тогава – голяма бяла сграда, с изрисувани по нея цветя, усмихнати
мили жени, с чисти бели престилки, които четат детски приказки в някой ъгъл, а децата са
ги наобиколили със светнали очи, носи се аромат на прясно изпечени сладкиши. Или аз
съм гледала научна фантастика, или просто в България стандартите са били различни, но
си беше цял културен шок, когато го видях за пръв път – порутената сграда, решетките по
прозорците, виковете, псувните и босите деца, които притичваха с по една прозрачно
намазана филия с лютеница. Започна се със седмичните визити – пяхме, танцувахме,
пребоядисахме стълбите, за да има малко по-младежки облик двора и така се
изтъркулиха няколко години.
Най-яркият ми спомен от всички ателиета, които сме правили е за един конкретен летен уикенд,
в който отидохме с няколко федербала и волейболна топка. Подредихме се в кръг, подавахме си,
децата се смяха, ние още повече и както пада голямата веселба, при мен идва едно от момичетата,
на не повече от 12 годинки, абе стигаше ми до лакътя. Искаше да знае кога се очаква да приключим,
понеже приятелят й я чакал отпред с колата. Това е денят, в който за пръв път си дадох сметка, че
колкото и приятни да са уикенд заниманията ни, всъщност не водят до никаква
дългосрочна промяна в житейския път на тези млади хора. Колкото и волейболни топки да
протрием, те все ще си остават в същата система, същите порочни кръгове, където ще
стават жертва на същите зложелатели и ще прибягват до същите незаконни дейности,
когато след навършване на пълнолетие се окажат бездомни и с нула житейски опит и
умения за справяне с динамиката на един обикновен живот.
Малко по малко тази идея явно е започнала да натежава и в умовете на останалите
членове на екипа, защото не след дълго се появи и първата концепция за Социалната
чайна. В началото само на хартия и прекрасно разказвана от Мая и Стояна по
всевъзможни сцени, обучения, визити, конкурси и дори помежду ни, но постепенно се
заформи ефекта на лавината – първо конкурса на Промяната, после сградата, хората,
ИКЕА, дарението от 10кг мед. Все повече гласност се даваше не само на проекта с
Чайната, но и на проблема с младежите, лишени от родителски грижи като цяло. Мая се
усмихваше от всякакви вестникарски рубрики, телевизионни предавания, вярвам и на
случайни хора по тротоарите.
Първото събитие, което домакинствахме беше култово – нямахме още ток, но пък стоте
свещи даваха чудна атмосфера. Сангрията, приготвена в тенджерите на мама също
помагаше. Появиха се първите доброволци. След това в сградата дълго време се ковеше,
тракаше и се разливаха бои. На 18ти Май 2015г, когато мина официалното откриване и
всички поседнахме на тротоара отпред да си поемем дъх, за пръв път този ден, мисля че
добър процент от нас си поплакаха. Не можехме да повярваме, че след толкова много
време на труд, усилия, предизвикателства и на практика живеене в тази сграда, тя най –
накрая има отоплител с чай вътре и е готова да приема клиенти.
Първите ни младежи бяха Медо и Пепи. Те са първата генерация, преминали през
програмата младежи, защото ги познаваме от съвсем малки, още от първите ни ателиета в
Оздравителното училище. През цялото време, докато сме си мечтали какво ще
представлява това място, тъкмо тях сме си представяли на бара и факт – престилките им
заспаха!

Така си спомням аз началото на това приключение, което се оказа и отговора на въпроса
“ Каква искаш да станеш когато порастнеш? ”.

Ами вече не искам да ставам моден дизайнер. Искам да ми минават дните сред тези прекрасни хора, с които даже в отпуските се уговаряме за плаж заедно – не омръзва.
Искам ако имам тежък ден, да мога тъкмо с Мани да го споделя, ако пък е повод за празнуване – пейките отпред помнят много славни вечери с Мая.
Искам всичката храна в живота ми да е приготвена от Дени и всичките ми
опити за влизане във форма след това, да са вдъхновени от Деси.

Най – много искам телефона ми да не спира да звъни, защото някой излязъл от програмата
младеж иска да се похвали с новата си работа, да се оплаче от гаджето, да ме пита как се
прави домашна лютеница, или просто да даде заявка за пиене на бира.

Ей това искам да стана, като порастна!