Подаръци с кауза

Преди 6 години Социалната Чайна във Варна отвори врати, за да осигури подкрепа на младежи и деца, израснали без родителска грижа или такива, идващи от рискова семейна среда.

Искахме да създадем място, където да се чувстват защитени, подкрепяни и да им покажем, че всъщност има надежда. Тогава всичко беше просто една мечта.

Когато Чайната отвори  започнахме само с чаен салон. Но с времето разбрахме, че е време да продължим още по-напред и решихме да отворим кухнята.

По време на обедната си почивка, след дълъг работен ден или споделено време с приятели, хората идваха за вкусен обяд или съботен брънч и не им се тръгваше.

И така се роди идеята за мърчъндайз и подаръци с кауза.

Искахме всеки посетител може да  вземе частичка от Чайната, която да му носи усещане за уют, топлина, семейство. Защото ние сме едно голямо семейсвто.

 

Днес вече имаме широка гама от продукти с логото на Социалната Чайна. Но това, което ги прави наистина специални са нашите младежи.

Всички средства, събрани от продажбите на нашите артикули ще инвестираме именно в тези млади хора, които се борят за по-добър живот.

 

Цветни, забавни, вкусни и красиви. Предлагаме Ви перфектния подарък. Подарък с кауза. Изненадайте любимите хора, колеги или просто зарадвайте себе си.

Подходящи както за индивидуални, така и за корпоративни клиенти. А ако се притеснявате, че имате голямо семейство или колеги, спокойно, имаме за всички.

Разгледайте нашият нов Коледен Каталог и се свържете с нас.
Може да направите запитване на поръчка през следните канали:

e-mail: tsvetomira.ivanova@thesocialteahouse.bg

The Social Market

Дар Пазар

Facebook & Instagram,
 

 

„Мечтаех да има по една баба Миче във всеки доброволец, а уютът на Чайната да се усеща веднага, щом влезеш от вратата“

В редовете по-долу Ви представяме личната история на Мая Донева за създаването на Социалната Чайна. Защото това не е обикновено кафене, а дом!

„Когато започнахме да доброволстваме в домовете за деца бях бременна с първото си дете и  като всеки човек, който създава семейство започнах да се вглеждам в малките детайли около това как растат и живеят децата, които виждам ежедневно.

Децата в домовете тогава растяха самотно. Питах се колко пъти някой ги е прегръщал или дали някой пази снимки от рождените им дни- не досиета с инфомация, а усмихнати снимки с балони, торта и приятели? Дали някой ги учи на това как се меси хляб, как се правят бисквити, как се прави ябълково сладко или лютеница? Дали някой отделя време да им каже, че може да е трудно, но те ще успеят. Дали някой им прави чай от лайка с мед вечер, когато не могат да заспят?

Така правеше моята пра-баба Миче, когато бях тъжна и ми беше трудно- идваше с гореща чаша чай и усмивка и всичко беше наред. Всички тези неща правеше за мен моето семейство- правехме бисквити, беряхме ябълки и варяхме ябълково сладко и тази топлота, която ми остана у мен е нещото, което ми е помагало да преодолявам трудности като възрастен човек. Тази топлова и вътрешно чувство за уют, подкрепа и сигурност ми помага да раста и до днес.

Създавайки чайната си мечтаех да можем да дадем тези преживявания на децата без семейства- да има една баба Миче във всеки доброволец, а уютът на Чайната да се усеща щом влезеш от вратата- да мирише на чай, да ти стане топло и на ръцете, и на душата.“

„Когато порастна голяма, искам да стана…“ Личната история на Мирослава Милева

Често обичам да казвам, че за мен Чайната е най- добрата класна стая, в която съм била.
Това е така, защото за разлика от останалите членове на екипа, аз бях в крехка
гимназиална възраст, когато за пръв път прекрачих прага на дом за деца. Мислех си, че да
отделям по един час от уикенда си, за да прекарвам време с деца, лишени от родителски
грижи ще е изключително благородно и обогатяващо преживяване за мен. Мислех си, че
ще е голям смях да лепим макарони по рамки за снимки и да играем футбол. Всъщност не
съм се лъгала за нищо, освен времевата рамка – един час седмично някак прерастна в
последните десет години от живота ми.

Голямата ми страст в живота е / беше ( вече не съм сигурна) рисуването. Завършила съм
последователно “Професионална гимназия по текстил и моден дизайн” и Варненски
Свободен университет “Черноризец Храбър”, все с ясната идея, че ще покорявам световни
модни подиуми. Още в училище знаех, че искам да съм изключително активна, като
започнем от стоенето на първия чин и задването на 3345 въпроса в час и стигнем до
президентството на класа, Ученически съвет и дори представителството ми в Детски
парламент Варна. Добре, че съм била от тези досадни деца, защото именно по време на
една от сбирките на детския парламент се запознах с Мая. Тя влетя в стаята с цялата си
енергия и чар, разказа за младежкия проект, по който Сдружение ИДЕА работи в момента
(нещо с екология, зомбита и боди арт) и си замина, а аз бях омагьосана от идеята да имам
нещо общо с тази жена с мега якия смях и още по-яката работа. Малко по малко
започнах да ставам част от доброволческия екип на организацията. В началото плахо и
неуверено, но постепенно с все повече отговорности и принос. Проектите ни в началото
бяха фокусирани върху алтернативи за прекарване на свободното време за млади хора, до
голяма степен учене чрез преживяване, още по- голяма степен – забавление. Колкото
повече пораствахме и като организационен капацитет и като възраст, обаче, толкова по –
социално осъзнати ставахме. Направи ни впечатление, ча на всички дни на прегръдката,
всички флашмобове и всички рисувания на открито, всъщност винаги има един и същи
контингент от участници – ученици, предимно от елитните гимназии във Варна и почти
никога представители на малцинствени групи или на младежи в риск. Така се роди идеята
да пренесем част от дейностите си в домовете за деца. По него време само се говореше за
процеса по деинституционализация, но разговора не беше придобил физическа форма,
поне не в нашия град.

Първият дом, в който аз отидох да доброволствам беше Оздравително училище “Д-р
Никола Димитров “. Имах конкретни очаквания, предимно базирани на всички филми,
които бях гледала до тогава – голяма бяла сграда, с изрисувани по нея цветя, усмихнати
мили жени, с чисти бели престилки, които четат детски приказки в някой ъгъл, а децата са
ги наобиколили със светнали очи, носи се аромат на прясно изпечени сладкиши. Или аз
съм гледала научна фантастика, или просто в България стандартите са били различни, но
си беше цял културен шок, когато го видях за пръв път – порутената сграда, решетките по
прозорците, виковете, псувните и босите деца, които притичваха с по една прозрачно
намазана филия с лютеница. Започна се със седмичните визити – пяхме, танцувахме,
пребоядисахме стълбите, за да има малко по-младежки облик двора и така се
изтъркулиха няколко години.
Най-яркият ми спомен от всички ателиета, които сме правили е за един конкретен летен уикенд,
в който отидохме с няколко федербала и волейболна топка. Подредихме се в кръг, подавахме си,
децата се смяха, ние още повече и както пада голямата веселба, при мен идва едно от момичетата,
на не повече от 12 годинки, абе стигаше ми до лакътя. Искаше да знае кога се очаква да приключим,
понеже приятелят й я чакал отпред с колата. Това е денят, в който за пръв път си дадох сметка, че
колкото и приятни да са уикенд заниманията ни, всъщност не водят до никаква
дългосрочна промяна в житейския път на тези млади хора. Колкото и волейболни топки да
протрием, те все ще си остават в същата система, същите порочни кръгове, където ще
стават жертва на същите зложелатели и ще прибягват до същите незаконни дейности,
когато след навършване на пълнолетие се окажат бездомни и с нула житейски опит и
умения за справяне с динамиката на един обикновен живот.
Малко по малко тази идея явно е започнала да натежава и в умовете на останалите
членове на екипа, защото не след дълго се появи и първата концепция за Социалната
чайна. В началото само на хартия и прекрасно разказвана от Мая и Стояна по
всевъзможни сцени, обучения, визити, конкурси и дори помежду ни, но постепенно се
заформи ефекта на лавината – първо конкурса на Промяната, после сградата, хората,
ИКЕА, дарението от 10кг мед. Все повече гласност се даваше не само на проекта с
Чайната, но и на проблема с младежите, лишени от родителски грижи като цяло. Мая се
усмихваше от всякакви вестникарски рубрики, телевизионни предавания, вярвам и на
случайни хора по тротоарите.
Първото събитие, което домакинствахме беше култово – нямахме още ток, но пък стоте
свещи даваха чудна атмосфера. Сангрията, приготвена в тенджерите на мама също
помагаше. Появиха се първите доброволци. След това в сградата дълго време се ковеше,
тракаше и се разливаха бои. На 18ти Май 2015г, когато мина официалното откриване и
всички поседнахме на тротоара отпред да си поемем дъх, за пръв път този ден, мисля че
добър процент от нас си поплакаха. Не можехме да повярваме, че след толкова много
време на труд, усилия, предизвикателства и на практика живеене в тази сграда, тя най –
накрая има отоплител с чай вътре и е готова да приема клиенти.
Първите ни младежи бяха Медо и Пепи. Те са първата генерация, преминали през
програмата младежи, защото ги познаваме от съвсем малки, още от първите ни ателиета в
Оздравителното училище. През цялото време, докато сме си мечтали какво ще
представлява това място, тъкмо тях сме си представяли на бара и факт – престилките им
заспаха!

Така си спомням аз началото на това приключение, което се оказа и отговора на въпроса
Каква искаш да станеш когато порастнеш? ”.

Ами вече не искам да ставам моден дизайнер. Искам да ми минават дните сред тези прекрасни хора, с които даже в отпуските се уговаряме за плаж заедно – не омръзва.
Искам ако имам тежък ден, да мога тъкмо с Мани да го споделя, ако пък е повод за празнуване – пейките отпред помнят много славни вечери с Мая.
Искам всичката храна в живота ми да е приготвена от Дени и всичките ми
опити за влизане във форма след това, да са вдъхновени от Деси.

Най – много искам телефона ми да не спира да звъни, защото някой излязъл от програмата
младеж иска да се похвали с новата си работа, да се оплаче от гаджето, да ме пита как се
прави домашна лютеница, или просто да даде заявка за пиене на бира.

Ей това искам да стана, като порастна!

 

10 практически съвета за природосъобразен начин на живот

В последните години на световно ниво се обръща голямо внимание за начините, по които всеки може да помогне на природата. В България все по-често чуваме за екологични показатели, които не отговарят на нормата, а през летните месеци замърсяването по крайбрежието на Черно море се увеличава. Опазването на околната среда е процес, който обхваща всички ни и който има големи последствия върху качеството ни на живот.

Сдружение ИДЕА и Социалната чайна работим не само по овластяването на младежи от резидентни услуги, но и се стремим към осигуряването на подкрепа за други важни каузи. В последните години Чайната налага все повече мерки за намаляне на отпадъка си и използването на устойчиви материали и добри практики. Усвояването на добри практики е неразделна част от целта за подобряване на климатичните условия и борба със замърсяването, но е ненужна без натрупването на знание и разпространението му.

Въпросът е знаем ли как да опазваме околната среда и знаем ли как да бъдем нейни поддръжници? Всеки от нас може да допринесе с тези 10 практически съвета за природосъобразен начин на живот – мънички неща с голямо значение.

Малки стъпки – Големи промени

Август и септември изтекоха като пясък между пръстите, но оставиха след себе си много положителни емоции и полезни съвети как да организираме ежедневието, намалявайки своя отпечатък. Все пак, кой не иска да живее на по-чисто място, нали?

И тук идва въпросът – „КАК?“
Какво искаме да променим около нас, за да ни бъде по-добре:
* плажа,
* морето,
* улиците,
* двора на училището,
* квартала
А как зависи от нас и колко сме големи, за да променим не дотам чистата среда, в която живеем?
Благодарение на Сабина Максимова – Координатор Мисия “ Аз избирам чашата за многократна употреба” към Обществен Център по Околна Среда и Устойчиво Развитие и Деница Петрова от Грийнпийс България и За Земята, на ателието през август научихме:
* интересни факти, които звучаха невероятно;
* провокативни въпроси, за които няма верен или грешен отговор;
* решения, които зависят от нашата собствена решителност да направим нещо;
* малки на пръв поглед стъпки, които задвижват големи промени.
Срещайки се отново месец по-късно, всеки от участниците сподели кои съвети е успял да приложи от първата лекция, с кое се е затруднил и кои са следващите стъпки.
Междувременно, развихме и своята креативност и усвоихме основни познания за билките и подправките на работилницата за Билкознание, за да се научим как да генерираме по-малко боклук в кухнята и тъй като няма как да не остане някоя излишна кутийка или тенекийка – на ателието От нищо-нещо превърнахме боклука в какви ли не полезни красотички:
* вази
* саксии
* моливници
* хранилки за птици
На свежа чаена почерпка, всеки сподели своите възгледи и формирахме малка група от позитивно настроени и гледащи към бъдещето съмишленици. И това, което научихме е, че макар различни по професия, всеки от нас има своя принос към едно по-позитивно и безпластмасово бъдеще и така вървим с малки индивидуални крачки към големи колективни промени.
Събитията са финансирани по проект
Младежко участие и учене на открито за чисто Черноморие,
дейност „Младежки проекти” 2020 на Община Варна

Последен бриз от брега на Август

В последните минути на деня, някъде между жаркото лято и тихо прииждащата есен, ни лъхна последния августов бриз.

Един месец, който освен че беше страшно горещ, беше и изпълнен с летни събития, невероятни срещи, огромни постижения и допълнения в екипа и най-хубавото?! Че всичко това е само прелюдия към един още по-магичен Септември.

Чудихме се от къде да започнем. Как да разкажем накратко?
Как изглеждаше и как се чувстваше изминалия месец за екипа на Чайната?
Нека стартираме с малко цифри и техния смисъл.

Качеството в Количеството

1 лагер
1 проект
7 младежа зад бара
8 ментора в екипажа на кораба “Чайна”
10 доброволеца
30 деца в ЦНСТ

В това може да бъде обобщена Чайната – колективните усилия на шепа хора, създаващи подкрепяща среда с всички възможни средства и начини – доброволчество, менторство, първа работа, развитие.

През изминалия месец чаените доброволци с Розови очила проведоха ежеседмични ателиета с децата в ЦНСТ – рисуване, баскетбол, конна езда – все занимания, достъпни на децата от традиционните семейства, занимания които помагат за научаване на малките, но важни неща от живота – креативност, себеизразяване, работа в екип.

Активностите, които организират доброволците от са винаги различни, шарени и интересни, а целта на занятията е не само да забавляват децата, но и да обучават и възпитават в една здравословна социална среда. От най-малките до най-порасналите, младежите работят с персонален ментор, който помага за вземането на информирани решения за бъдещето – какво искат да учат, от какви курсове се нуждаят, къде искат да работят и как искат да се развиват.

Междувременно, с онези герои, които виждате зад бара на Чайната, организирахме летен еко лагер За чисто Черноморие, с интерактивна лекция за човешкия отпечатък и опазването на околната среда и почистване на плажа. Природосъобразнитени дейности по проект Младежко участие и учене на открито за чисто Черноморие, финансиран по програма “Младежки дейности” 2020, Община Варна, продължиха с любопитна лекция – Малки стъпки за Големи промени и творчески работилници:

  • Билкознание за това какво се крие зад аромата на билките и
  • как да превърнем боклуците в декорации и да създадем от Нищо Нещо

И, когато не бяха на работа, младежите посещаваха допълнителни курсове като уроци по английски език. Благодарение на всички хора, които дариха от времето и енергията си или финансови ресурси за организацията, те имат възможността да усъвършенстват знанията и уменията си ежедневно.

А относно работата в Чайната – тя не спираше!

От 10 проведени Брънча и 16 делнични дни от супер кухнята ни излязоха

  • Близо 200 порции Уикенд яйца и Брънч кулинарии
  • Над 300 обедни купи, домашни сандвичи и други седмични вкусотии
  • Над 450 чаши чудесии с кафе
  • Над 400 чаши Чаени лимонади и Бъзковци

Макар да звучи като просто отчет на поредния снек бар, за нашата кауза тези цифри са доказателство, че с екипна работа, всеки таргет може да бъде постигнат. И тук е моментът да издадем малка тайна.

Стараейки се да следваме добрите практики и модели от бизнеса, съчетавайки ги с методиката на менторската програма, в края на юли си поставихме цели – като ръководители, като ментори, като хора и като Чайна – ако успеем заедно с младежите да постигнем тези резултати, ще подготвим изненада за екипа.
Благодарение на дисциплинираната и мотивирана работа на всички,

  • на вас, които грабнахте кафе/лимонада или нещо за хапване по път за плажа или работа,
  • на прекрасните двойки, които изнесоха вкусотиите от Чайната на любимата си поляна с нашата кошница за пикник,
  • както и един неочакван подарък от нашето #ЧайнаСемейство, младежите ги очаква приказен ден на лодка

И покрай всички положителни промени, които въведохме, нека ви презентираме новата награда за най-любимите колегите:

Нови попълнения

Говорейки за открити води и попътен вятър – един от най-амбициозните членове на екипа ни, продължава участието си в менторската програма, но вече е готов да поеме по своя самостоятелен професионален път, за да отстъпи място на следващия мотивиран младеж.

И както морето е на приливи и отливи, такава е и динамиката в Чайната – когато един тръгва по своя път, друг идва, за да остави частица от себе си.

Фантастичната Деница Теодосиева, се оказа липсващата половинка от Супер Дуо Дени. Както Дени Габровска добави поезията в обедните чинии, така Дени Теодосиева донесе удивителен професионален опит и подправи настроението в кухнята с щипка щур характер.

От общо 16 организирани и хоствани събития през месеца, безпрецедентните й кулинарни магии бяха в основата на редица от тях, сред които Разговори под небето, Емпанада-Емпабира, Pasta Blasta и Лятна сангрия

Преди събитията, младежите имаха възможността да участват в дегустации на новите напитки, както и в демонстрации и обучения за презентиране и сервиране на вино и бира.

Някои от тях показаха засилен интерес към темите и още след първото обучение, участваха активно в последващите и показаха новопридобити знания и умения, които успешно представиха и пред гостите на Чайната по време на вечерните събития.

И тъй като пъзелът не беше съвсем завършен, липсваше му още едно парченце, то с радост можем да споделим, че от септември ще се запознаете и с третия готвач в чаената кухня!


Светослав е от онези перфекционисти, които вярват в човечността и във важността на отношението човек-човек. От онези прекрасни хора, които имат потенциала и желанието да помагат на другите да се развиват, да предадат опита си на място със смисъл, с кауза. И това го довежда право на ул. Преслав.

Какво са ни приготвили тримата за септември, тепърва предстои да разберем. Едно е сигурно – ще е “да си оближеш пръстите”!

Следете страницата ни във Facebook, където публикуваме предстоящи събития и новости в менюто.


Общността в социалните медии

В резултат на всичко, казано до тук, все по-често имаме за споделяне хубавите моменти с вас във Facebook, Instagram, Trip Advisor, както и новите дарители в Patreon профила ни, благодарение на които, успяхме да закупим част от необходимите ни кухненски уреди и принадлежности.
Ако и вие искате да помогнете, може да намерите списъка с необходимите неща ето ТУК

И говорейки за медии, благодарим на Lider.bg, OFFNEWS и Edna.bg за това че припознаха каузата ни и намериха място сред редовете си за нас и нашата мисия.

И докато младежите ставаха все по-добри в поширането на яйца и приготвянето на смес за гофрети, а менторите пишеха проекти и работеха върху методиката за оценка на развитието, скритите герои продължават да са неотлъчно до нас #ЗаДаИмаЧайна.
Това са всички онези които няма да видите зад бара или в офиса на ул. Преслав, защото са навън:

  • В бизнесите, търсещи каузата на своята социално отговорна политика;
  • Във фирмите, планиращи скорошни събития
  • Измежду феновете на настолните игри и интересните събития
  • Сред пътешествениците и дигиталните номади
  • В организациите и фондациите, които виждат в нас смисъл, значение и решение;
  • В семействата на скорошни рожденици, на децата от Лего работилниците, Хари Потър приключенията, почитателите на Билкознанието и организаторите на забавни детски работилнички.
  • В почитателите на гофрети, яйца Бенедикт, паста, морковени кексчета и всякакви други вкусотии
  • И сред онези, които не могат да започнат деня без любимата чаша специалитетно кафе

Да, в нашия дом в центъра на Варна има място за всеки и вече знаете как да ни намерите – следвайте носа си, слуха си или за по-лесно, последвайте ни в социалните мрежи 🙂

А тази снимка ли?

Това е един от младежите зад бара, който така се усъвършенства в правенето на морковени кексчета, че е почти невъзможно да отстъпи мястото на друг. И докато приготвя сместа, все нещо си тананика, защото мечтата му е да се занимава с музика. Измежду това да се радва как е научил поредната рецепта, винаги намира минутка да ни пусне новия си бийт.
За да помогнете с неговия КУРС „Музикална продукция с FL Studio“ или други необходими курсове към менторската програма – свържете се с нас.

Започнахме с цифри и ще завършим с такава.
с Една цифра – Една кауза – Едно голямо #ЧайнаСемейство. 

И в него сте всички вие. Благодарим ви!