Щедрият вторник Дарете топъл обяд за Иво и още десет младежи

 

Ноември- с дъх на канела и печена тиква.

Този месец, така очакван от цял свят заради кампанията „Черен Петък“. Ден, в който хората харчат много за ненужни вещи.

Ние пък го свързваме с една още по-голяма кампания. Кампания с кауза, която променя съдби. И празнуваме ЩЕДРИЯТ ВТОРНИК – празника на щедростта. На пук на Черния петък.

#GivingTuesday е кампания, която се заражда през 2012 в САЩ. На този ден всеки дарява нещо от себе си – средства, вещи, услуги , независимо дали е дете или възрастен, служител или собственик на компания.

Тази година ние сме сред избраните 12 организации от фондация BCause , които ще имат възможност да се включат в Щедрият вторник и да подкрепят своите каузи чрез дарителски кампании.

В редовете по-долу ще ви представим историята на нашият главен герой, който споделя сходна съдба с много други деца като него.

Срещнахме Иво, когато беше на 12 в центъра за настаняване от семеен тип Изгрев, гр. Варна. Тогава той беше едно малко, уплашено момче, но очите му бяха пълни с надежда. Мечтаеше да стане готвач, за да нахрани всички деца, израснали без семейства, без майки и баби, които да им готвят вкусна и топла храна.

На всяко съботно доброволческо ателие все така ентусиазиран ни питаше дали вече е достатъчно голям, за да работи в Социалната Чайна.  И когато навърши 15 прекрачи прага ни, с широка усмивка, нетърпелив да сбъдва мечтите си.

В началото му беше трудно да бъде редовен на работа, да изслушва колегите си и да си учи уроците.

С помощта на ментора си и целия екип на Чайната, 3 години по-късно, Иво  успя да завърши училище и започна като стажант в голяма IT компания. Не стана готвач, но продължи да се бори за мечтата си, а именно: да приготвя топла храна за деца без семейства.

Защо се включваме в кампанията Щедрият Вторник?

Целта ни е да осигурим изхранване на нашите младежи, на които осигуряваме работа в Чайната от години, където се учат на самостоятелност и трудови навици. Една част от тях са самостоятелно живеещи, без подкрепата на семейство.

Към настоящия момент и предвид продължителната пандемия нямаме възможност нито да им увеличаваме заплатите, нито да им осигурим здравословна, питателна храна, от която имат нужда в подрастващата възраст.

Затова, бихме искали да ги подкрепим като им осигурим топъл обяд, приготвен от самите тях с помощта на професионални ни готвачи.

Помогнете ни да сбъднем мечтата на Иво и да стоплим сърцата на тези деца. 

Подарете им усещане за семейство, дом и уют.

Кампанията ще откриете тук https://bit.ly/3nLXMGN 

Подаръци с кауза

Преди 6 години Социалната Чайна във Варна отвори врати, за да осигури подкрепа на младежи и деца, израснали без родителска грижа или такива, идващи от рискова семейна среда.

Искахме да създадем място, където да се чувстват защитени, подкрепяни и да им покажем, че всъщност има надежда. Тогава всичко беше просто една мечта.

Когато Чайната отвори  започнахме само с чаен салон. Но с времето разбрахме, че е време да продължим още по-напред и решихме да отворим кухнята.

По време на обедната си почивка, след дълъг работен ден или споделено време с приятели, хората идваха за вкусен обяд или съботен брънч и не им се тръгваше.

И така се роди идеята за мърчъндайз и подаръци с кауза.

Искахме всеки посетител може да  вземе частичка от Чайната, която да му носи усещане за уют, топлина, семейство. Защото ние сме едно голямо семейсвто.

 

Днес вече имаме широка гама от продукти с логото на Социалната Чайна. Но това, което ги прави наистина специални са нашите младежи.

Всички средства, събрани от продажбите на нашите артикули ще инвестираме именно в тези млади хора, които се борят за по-добър живот.

 

Цветни, забавни, вкусни и красиви. Предлагаме Ви перфектния подарък. Подарък с кауза. Изненадайте любимите хора, колеги или просто зарадвайте себе си.

Подходящи както за индивидуални, така и за корпоративни клиенти. А ако се притеснявате, че имате голямо семейство или колеги, спокойно, имаме за всички.

Разгледайте нашият нов Коледен Каталог и се свържете с нас.
Може да направите запитване на поръчка през следните канали:

e-mail: tsvetomira.ivanova@thesocialteahouse.bg

The Social Market

Дар Пазар

Facebook & Instagram,
 

 

„Мечтаех да има по една баба Миче във всеки доброволец, а уютът на Чайната да се усеща веднага, щом влезеш от вратата“

В редовете по-долу Ви представяме личната история на Мая Донева за създаването на Социалната Чайна. Защото това не е обикновено кафене, а дом!

„Когато започнахме да доброволстваме в домовете за деца бях бременна с първото си дете и  като всеки човек, който създава семейство започнах да се вглеждам в малките детайли около това как растат и живеят децата, които виждам ежедневно.

Децата в домовете тогава растяха самотно. Питах се колко пъти някой ги е прегръщал или дали някой пази снимки от рождените им дни- не досиета с инфомация, а усмихнати снимки с балони, торта и приятели? Дали някой ги учи на това как се меси хляб, как се правят бисквити, как се прави ябълково сладко или лютеница? Дали някой отделя време да им каже, че може да е трудно, но те ще успеят. Дали някой им прави чай от лайка с мед вечер, когато не могат да заспят?

Така правеше моята пра-баба Миче, когато бях тъжна и ми беше трудно- идваше с гореща чаша чай и усмивка и всичко беше наред. Всички тези неща правеше за мен моето семейство- правехме бисквити, беряхме ябълки и варяхме ябълково сладко и тази топлота, която ми остана у мен е нещото, което ми е помагало да преодолявам трудности като възрастен човек. Тази топлова и вътрешно чувство за уют, подкрепа и сигурност ми помага да раста и до днес.

Създавайки чайната си мечтаех да можем да дадем тези преживявания на децата без семейства- да има една баба Миче във всеки доброволец, а уютът на Чайната да се усеща щом влезеш от вратата- да мирише на чай, да ти стане топло и на ръцете, и на душата.“

„Когато порастна голяма, искам да стана…“ Личната история на Мирослава Милева

Често обичам да казвам, че за мен Чайната е най- добрата класна стая, в която съм била.
Това е така, защото за разлика от останалите членове на екипа, аз бях в крехка
гимназиална възраст, когато за пръв път прекрачих прага на дом за деца. Мислех си, че да
отделям по един час от уикенда си, за да прекарвам време с деца, лишени от родителски
грижи ще е изключително благородно и обогатяващо преживяване за мен. Мислех си, че
ще е голям смях да лепим макарони по рамки за снимки и да играем футбол. Всъщност не
съм се лъгала за нищо, освен времевата рамка – един час седмично някак прерастна в
последните десет години от живота ми.

Голямата ми страст в живота е / беше ( вече не съм сигурна) рисуването. Завършила съм
последователно “Професионална гимназия по текстил и моден дизайн” и Варненски
Свободен университет “Черноризец Храбър”, все с ясната идея, че ще покорявам световни
модни подиуми. Още в училище знаех, че искам да съм изключително активна, като
започнем от стоенето на първия чин и задването на 3345 въпроса в час и стигнем до
президентството на класа, Ученически съвет и дори представителството ми в Детски
парламент Варна. Добре, че съм била от тези досадни деца, защото именно по време на
една от сбирките на детския парламент се запознах с Мая. Тя влетя в стаята с цялата си
енергия и чар, разказа за младежкия проект, по който Сдружение ИДЕА работи в момента
(нещо с екология, зомбита и боди арт) и си замина, а аз бях омагьосана от идеята да имам
нещо общо с тази жена с мега якия смях и още по-яката работа. Малко по малко
започнах да ставам част от доброволческия екип на организацията. В началото плахо и
неуверено, но постепенно с все повече отговорности и принос. Проектите ни в началото
бяха фокусирани върху алтернативи за прекарване на свободното време за млади хора, до
голяма степен учене чрез преживяване, още по- голяма степен – забавление. Колкото
повече пораствахме и като организационен капацитет и като възраст, обаче, толкова по –
социално осъзнати ставахме. Направи ни впечатление, ча на всички дни на прегръдката,
всички флашмобове и всички рисувания на открито, всъщност винаги има един и същи
контингент от участници – ученици, предимно от елитните гимназии във Варна и почти
никога представители на малцинствени групи или на младежи в риск. Така се роди идеята
да пренесем част от дейностите си в домовете за деца. По него време само се говореше за
процеса по деинституционализация, но разговора не беше придобил физическа форма,
поне не в нашия град.

Първият дом, в който аз отидох да доброволствам беше Оздравително училище “Д-р
Никола Димитров “. Имах конкретни очаквания, предимно базирани на всички филми,
които бях гледала до тогава – голяма бяла сграда, с изрисувани по нея цветя, усмихнати
мили жени, с чисти бели престилки, които четат детски приказки в някой ъгъл, а децата са
ги наобиколили със светнали очи, носи се аромат на прясно изпечени сладкиши. Или аз
съм гледала научна фантастика, или просто в България стандартите са били различни, но
си беше цял културен шок, когато го видях за пръв път – порутената сграда, решетките по
прозорците, виковете, псувните и босите деца, които притичваха с по една прозрачно
намазана филия с лютеница. Започна се със седмичните визити – пяхме, танцувахме,
пребоядисахме стълбите, за да има малко по-младежки облик двора и така се
изтъркулиха няколко години.
Най-яркият ми спомен от всички ателиета, които сме правили е за един конкретен летен уикенд,
в който отидохме с няколко федербала и волейболна топка. Подредихме се в кръг, подавахме си,
децата се смяха, ние още повече и както пада голямата веселба, при мен идва едно от момичетата,
на не повече от 12 годинки, абе стигаше ми до лакътя. Искаше да знае кога се очаква да приключим,
понеже приятелят й я чакал отпред с колата. Това е денят, в който за пръв път си дадох сметка, че
колкото и приятни да са уикенд заниманията ни, всъщност не водят до никаква
дългосрочна промяна в житейския път на тези млади хора. Колкото и волейболни топки да
протрием, те все ще си остават в същата система, същите порочни кръгове, където ще
стават жертва на същите зложелатели и ще прибягват до същите незаконни дейности,
когато след навършване на пълнолетие се окажат бездомни и с нула житейски опит и
умения за справяне с динамиката на един обикновен живот.
Малко по малко тази идея явно е започнала да натежава и в умовете на останалите
членове на екипа, защото не след дълго се появи и първата концепция за Социалната
чайна. В началото само на хартия и прекрасно разказвана от Мая и Стояна по
всевъзможни сцени, обучения, визити, конкурси и дори помежду ни, но постепенно се
заформи ефекта на лавината – първо конкурса на Промяната, после сградата, хората,
ИКЕА, дарението от 10кг мед. Все повече гласност се даваше не само на проекта с
Чайната, но и на проблема с младежите, лишени от родителски грижи като цяло. Мая се
усмихваше от всякакви вестникарски рубрики, телевизионни предавания, вярвам и на
случайни хора по тротоарите.
Първото събитие, което домакинствахме беше култово – нямахме още ток, но пък стоте
свещи даваха чудна атмосфера. Сангрията, приготвена в тенджерите на мама също
помагаше. Появиха се първите доброволци. След това в сградата дълго време се ковеше,
тракаше и се разливаха бои. На 18ти Май 2015г, когато мина официалното откриване и
всички поседнахме на тротоара отпред да си поемем дъх, за пръв път този ден, мисля че
добър процент от нас си поплакаха. Не можехме да повярваме, че след толкова много
време на труд, усилия, предизвикателства и на практика живеене в тази сграда, тя най –
накрая има отоплител с чай вътре и е готова да приема клиенти.
Първите ни младежи бяха Медо и Пепи. Те са първата генерация, преминали през
програмата младежи, защото ги познаваме от съвсем малки, още от първите ни ателиета в
Оздравителното училище. През цялото време, докато сме си мечтали какво ще
представлява това място, тъкмо тях сме си представяли на бара и факт – престилките им
заспаха!

Така си спомням аз началото на това приключение, което се оказа и отговора на въпроса
Каква искаш да станеш когато порастнеш? ”.

Ами вече не искам да ставам моден дизайнер. Искам да ми минават дните сред тези прекрасни хора, с които даже в отпуските се уговаряме за плаж заедно – не омръзва.
Искам ако имам тежък ден, да мога тъкмо с Мани да го споделя, ако пък е повод за празнуване – пейките отпред помнят много славни вечери с Мая.
Искам всичката храна в живота ми да е приготвена от Дени и всичките ми
опити за влизане във форма след това, да са вдъхновени от Деси.

Най – много искам телефона ми да не спира да звъни, защото някой излязъл от програмата
младеж иска да се похвали с новата си работа, да се оплаче от гаджето, да ме пита как се
прави домашна лютеница, или просто да даде заявка за пиене на бира.

Ей това искам да стана, като порастна!

 

10 практически съвета за природосъобразен начин на живот

В последните години на световно ниво се обръща голямо внимание за начините, по които всеки може да помогне на природата. В България все по-често чуваме за екологични показатели, които не отговарят на нормата, а през летните месеци замърсяването по крайбрежието на Черно море се увеличава. Опазването на околната среда е процес, който обхваща всички ни и който има големи последствия върху качеството ни на живот.

Сдружение ИДЕА и Социалната чайна работим не само по овластяването на младежи от резидентни услуги, но и се стремим към осигуряването на подкрепа за други важни каузи. В последните години Чайната налага все повече мерки за намаляне на отпадъка си и използването на устойчиви материали и добри практики. Усвояването на добри практики е неразделна част от целта за подобряване на климатичните условия и борба със замърсяването, но е ненужна без натрупването на знание и разпространението му.

Въпросът е знаем ли как да опазваме околната среда и знаем ли как да бъдем нейни поддръжници? Всеки от нас може да допринесе с тези 10 практически съвета за природосъобразен начин на живот – мънички неща с голямо значение.

Малки стъпки – Големи промени

Август и септември изтекоха като пясък между пръстите, но оставиха след себе си много положителни емоции и полезни съвети как да организираме ежедневието, намалявайки своя отпечатък. Все пак, кой не иска да живее на по-чисто място, нали?

И тук идва въпросът – „КАК?“
Какво искаме да променим около нас, за да ни бъде по-добре:
* плажа,
* морето,
* улиците,
* двора на училището,
* квартала
А как зависи от нас и колко сме големи, за да променим не дотам чистата среда, в която живеем?
Благодарение на Сабина Максимова – Координатор Мисия “ Аз избирам чашата за многократна употреба” към Обществен Център по Околна Среда и Устойчиво Развитие и Деница Петрова от Грийнпийс България и За Земята, на ателието през август научихме:
* интересни факти, които звучаха невероятно;
* провокативни въпроси, за които няма верен или грешен отговор;
* решения, които зависят от нашата собствена решителност да направим нещо;
* малки на пръв поглед стъпки, които задвижват големи промени.
Срещайки се отново месец по-късно, всеки от участниците сподели кои съвети е успял да приложи от първата лекция, с кое се е затруднил и кои са следващите стъпки.
Междувременно, развихме и своята креативност и усвоихме основни познания за билките и подправките на работилницата за Билкознание, за да се научим как да генерираме по-малко боклук в кухнята и тъй като няма как да не остане някоя излишна кутийка или тенекийка – на ателието От нищо-нещо превърнахме боклука в какви ли не полезни красотички:
* вази
* саксии
* моливници
* хранилки за птици
На свежа чаена почерпка, всеки сподели своите възгледи и формирахме малка група от позитивно настроени и гледащи към бъдещето съмишленици. И това, което научихме е, че макар различни по професия, всеки от нас има своя принос към едно по-позитивно и безпластмасово бъдеще и така вървим с малки индивидуални крачки към големи колективни промени.

Събитията са финансирани по проект
Младежко участие и учене на открито за чисто Черноморие,
дейност „Младежки проекти” 2020 на Община Варна